Г-жа Иванова заедно със съпруга си Димитър живеят и работят в Пловдив. Те имат дъщеря Елица, на двадесет години, студентка в София и син Александър на шестнадесет години, който бе за една учебна година във Франция по програмата на Сдружение “Младеж за разбирателство” за младежки обмен. Четиричленното семейство решава и става приемно семейство на ученичката на разменни начала Суламит Рюкер от Мюнстер, Германия за периода август 2005 г. – юни 2006 г., по това време Елица е в 11-ти, а Александър в 8-ми клас.


› От къде разбрахте за възможността да станете приемно семейство? 

От нашата дъщеря, а тя от нейната преподавателка по немски език в гимназията – Лили Караколева.

› Какво Ви накара да станете приемно семейство и да приемете ученик на разменни начала за една година?

Първоначално беше просто евентуална идея за нещо различно, предложение, което на пръв поглед лесно можеш да приемеш и постепенно се превърна в ясно осъзнато и обмислено решение, в готовност да се поеме цялата отговорност, приемайки ученика на разменни начала като свое собствено дете – с всичките плюсове и минуси на това начинание.

› Оправдаха ли се Вашите очаквания, свързани с ученика на разменни начала, който приехте?

Не знам какви точно бяха очакванията ни, но те се оказаха многократно надминати. Ако в началото посрещнахме “дете на разменни начала от организация”, то в края на годината, която имахме заедно, изпратихме дъщеря и сестра, с която знаем, че винаги ще сме едно семейство!

› Според Вас бързо ли се адаптира ученикът на разменни начала към вашето ежедневие?

Когато човек предприема пътуване за цяла една година (било то и 15-16 годишен), в повечето случаи ясно осъзнава, че е необходимо да се приспособи към коренно различна среда, обкръжение и навици. И въпреки подходящата нагласа сме срещали трудности (с комуникацията, от битово естество и от всякакъв друг порядък), но всеки един проблем, който е възниквал е бил решаван по същия начин, по който сме подхождали и със собствените си деца, като в повечето случаи с тях беше доста по-трудно, отколкото с детето, което приехме. Суламит се оказа един чудесен и контактен млад човек и с нея не беше никак трудно да се живее. Тя много бързо се включи в ежедневието на нашето семейство, участваше във всичко – от подреждането на масата и оправянето на леглата и стаите до семейните екскурзии и приятелски посещения.

› А бързо ли свикна с българската култура (българските традиции и обичаи, българския език, манталитет)? 

Когато Суламит пристигна знаеше български само от едномесечния курс в София. За около два – три месеца научи български, дотолкова, доколкото е необходимо за битова комуникация, а седмиците преди заминаването й говореше езика като всеки един от нас, включително с шегите и двусмислиците. Винаги подхождаше към българските традиции с голям интерес и любопитство. Разказвайки ни за обичаите по празниците в родната и страна, тя броеше ястия и подреждаше коледната трапеза, боядисваше яйца и правеше курабийки на Великден. С радост си спомняме как на 1-ви март изненада всички, (без да изключваме кучето и котката) с по една лично от нея направена мартеничка 🙂

› Имаше ли ученикът трудности в училище?

В началото и беше трудно, защото разбираше материала единствено в часовете по английски и донякъде тези по математика. Но в последствие, когато всички ученици се привързаха много към нея, както и тя към тях, когато свикна с езика и учителите я опознаха дотолкова, че дори да се шегуват свободно един с друг – тя се превърна в един нормален български ученик.

› Имали ли сте затруднения, конфликтни ситуации, някакви по-сериозни проблеми с ученика на разменни начала и ако да, от какво естество?

Най-често възникваха конфликти с разпределянето на времето за компютъра вкъщи с другите деца, което за нас не беше нищо ново, защото винаги го е имало! Това в рамките на шегата. За наша голяма радост нашето дете не създаде никакви сериозни проблеми на нас, на училището, на организацията.

› Можехте ли да разчитате на подкрепа от страна на Сдружение “Младеж за разбирателсво”, когато сте имали нужда от такава и като цяло доволна ли сте от тяхното отношение и обслужване що се отнася до ученика на разменни начала и факта, че сте негово приемно семейство?

Отговорник за Суламит от YFU беше Вероника, бивш участник по програмата. Радвам се, че винаги можехме да поговорим с нея и да разчитаме на нейната подкрепа, когато трябваше да вземем решение дали да подкрепим нещо или не или предстояха пътувания .

› Кои са според Вас необходимите условия, за да стане едно семейство приемно семейство, какво е необходимо и задължително базирайки се на опита, който сте натрупали като приемно семейство?

Основното, което трябва да присъства е желание и готовност да си отвориш сърцето и душата. Свободните стаи и условията в къщи не означават нищо, когато искаш да си заедно с някого.

› Какво донесе на Вас и на семейството Ви цялото това преживяване и какво според Вас е донесло на ученика, който сте приели за една година? 

Първо и може би най–важно – още една чудесна дъщеря за нас и сестра за Елица и Александър. Това, че тя така добре се справи, ни накара да повярваме и да гласуваме по голямо доверие и на собствените си деца. За нея – надявам се да има вярата, че винаги е добре дошла в другия й дом в България.

› Има ли някаква “рецепта” за добро съжителство, за перфектни отношения между приемно семейство и ученик на разменни начала?

Основното е хората да са истински в отношенията помежду си. Тогава нещата се получават и връзката в семейството е здрава.

› Какво бихте казали на семействата, които се колебаят в решението си да станат приемни семейства?

Това е една неповторима възможност, голям шанс за всеки от нас да провери себе и готовността си да създава близост и доверие.