Г-жа Щерева заедно със съпруга си Иван живеят в кв. Владая и работят в София. Те имат три деца – дъщеря им Яна (на 12 г.) и синовете им Калоян (на 15 г.) и Георги (на 14 г.). Петчленното семейство научава за нашата програма и решава да стане приемно семейство на Катарина от Германия през учебната 2010/2011 година.


› От къде разбрахте за възможността да станете приемно семейство? 

От познати.

› Какво Ви накара да станете приемно семейство и да приемете ученик на разменни начала за една година?

С мъжа ми много обичаме деца, имаме три, в къщи е пълно и весело – това ни радва.

› Оправдаха ли се Вашите очаквания, свързани с ученика на разменни начала, който приехте?

Кати надмина очакванията ни – изключително мотивирана, открита и дружелюбна, тя просто стана една от нас.

› Според Вас бързо ли се адаптира ученикът на разменни начала към вашето ежедневие и българската култура изобщо(българските традиции и обичаи, българския език, манталитет)?

За два-три месеца се адаптира и към нас, нашето ежедневие и култура. Хареса й начина живот у нас, почувства се у дома доста бързо.

› Имаше ли ученикът трудности в училище?

Не, не бих казала. Съвсем естествени затруднения поради езиковата бариера. Тя показа изключителна амбиция и напредна много бързо с българския език.

› Имали ли сте затруднения, конфликтни ситуации, някакви по-сериозни проблеми с ученика на разменни начала и ако да, от какво естество?

Не сме имали. Разбирахме се чудесно. Кати е прекрасно дете, което влезе завинаги в сърцата ни.

› Можехте ли да разчитате на подкрепа от страна на Сдружение “Младеж за разбирателсво”, когато сте имали нужда от такава и като цяло доволна ли сте от тяхното отношение и обслужване що се отнася до ученика на разменни начала и факта, че сте негово приемно семейство?

Като семейство почти не сме имали контакти с представителите на сдружението, освен при първоначалното посещение вкъщи. Кати поддържаше връзка с настойника (бел. ред. – довереника) си.

› Разкажете за някоя интересна, смешна случка, която Ви е останала като спомен от годината?

В първите месеци Кати все искаше да знае плановете ни поне за месец напред. След това свикна, че не планираме дългосрочно и решаваме от днес за утре.

› Кои са според Вас необходимите условия, за да стане едно семейство приемно семейство, какво е необходимо и задължително базирайки се на опита, който сте натрупали като приемно семейство?

Да има желание. Да обича децата.

› Какво донесе на Вас и на семейството Ви цялото това преживяване и какво според Вас е донесло на ученика, който сте приели за една година?

Едно ново усещане, познание, привързаност.

› Има ли някаква “рецепта” за добро съжителство, за перфектни отношения между приемно семейство и ученик на разменни начала?

Разбиране и обич.

› Какво бихте казали на семействата, които се колебаят в решението си да станат приемни семейства?

Не пропускайте шанса да се доближите до едно дете, да му дадете дом и топлина, да му станете приятел за цял живот.