Рачеви

Теодора Рачева живее и работи в София. Тя живее заедно с дъщеря си Павла, която в момента е ученичка в първи клас. През лятото на 2011 г. тяхното семейство приема Майла от Естония за периода, в който тя посещава интензивен курс по български език.


› От къде разбрахте за възможността да станете приемно семейство? 

От офиса на Младеж за разбирателство в София.

› Какво Ви накара да станете приемно семейство и да приемете ученик на разменни начала?

Предизивикателството да се справя с една нова задача, желанието да науча нови неща за Естония и за Майла, която ме беще заинтригувала с профила си още предварително. Исках да запаля интереса на дъщеря ми към общуването с хора от друга държава и желанието и да общува на английски.

› Оправдаха ли се Вашите очаквания, свързани с ученика на разменни начала, който приехте?

Определено и останахме много щастливи и доволни, че сме се заели със задачата.

› Според Вас бързо ли се адаптира ученикът на разменни начала към вашето ежедневие и българската култура изобщо (българските традиции и обичаи, българския език, манталитет)?

Майла беще с нас 1 месец, докато посещаваше курс по български език. След това отиде в приемното семейство, при което щеше да прекара учебната година. За 1 месец е трудно да се каже, че въобще е започнала адаптацията към нашата култура. Това е месеца на еуфорията от новото, желанието да види все повече и да научи различни неща от тези, които са и били познати и с които е свикнала.

› Имали ли сте затруднения, конфликтни ситуации, някакви по-сериозни проблеми с ученика на разменни начала и ако да, от какво естество?

Не сме имали никакви затруднения. Майла е доста отговорен човек, който посещаваше езиковия курс всеки ден и вечер обсъждахме домашните и и ги подготвяхме заедно. Разбирахме се чудесно в останалото свободно време.

› Можехте ли да разчитате на подкрепа от страна на Сдружение “Младеж за разбирателсво”, когато сте имали нужда от такава и като цяло доволна ли сте от тяхното отношение и обслужване що се отнася до ученика на разменни начала и факта, че сте негово приемно семейство? 

Да разбира се. Не ни се е налагало, но има телефон за спешни случаи, който работи денонощно, а денем винаги има човек в офиса.

› Разкажете за някоя интересна, смешна случка, която Ви е останала като спомен от годината?

Не мога да се сетя за някаква конкретна смешна случка, която да разкажа, защото просто като цяло ние почти винаги се смеехме или си прекарвахме доста весело. Интересното е, че преди да дойде Майла се подготвяхме за някакви големи културни различия или въобще нещо много различно като ежедневие от нашето, а се оказа, че това не е така. Живота ни се обогати като събития и места, които посетихме заедно, впечатления, които искахме да споделим с нея, но през цялото време никой от нас не се чувсваше несигурен или с усещането, че не знае как да реагира. Всичко беше много естествено.

› Кои са според Вас необходимите условия, за да стане едно семейство приемно семейство, какво е необходимо и задължително базирайки се на опита, който сте натрупали като приемно семейство?

Единственото необходимо е доброто желание и отворено сърце към нови предизвикателства.

› Какво донесе на Вас и на семейството Ви цялото това преживяване и какво според Вас е донесло на ученика, който сте приели за една година?

Донесе ни нови приятели, запали в нас желанието да посетим Естония в близките години, не само отвори мирогледа ни, но и ни направи по-зрели в преценките ни, по-добри в отношенията и по-близки помежду ни. Остави ни само хубави спомени от местата, на които бяхме заедно: Въздухария в Сопот, зоологическата градина в Стара Загора, Бузлуджа и Шипка, София диша, както и на още много места из България.

› Има ли някаква “рецепта” за добро съжителство, за перфектни отношения между приемно семейство и ученик на разменни начала? 

Никога няма рецепта за подобно нещо. Има условия, които определят добрите отношения, а именно да се говори за всичко: за това как прекара деня, какво хубаво се случи днес и какво те притеснява, как да променим нещата, които сме сбъркали и как да прекараме още по-добре. Излишно е да се правим на обидени. Уважението към другата личност е най-важно.

› Какво бихте казали на семействата, които се колебаят в решението си да станат приемни семейства?

Не се впускайте да правите ремонти, за да приемете дете в дома си. Щом условията за вашето собствено дете са добри, то и за друг също ще е така. Отговорността е голяма, но и удовлетворението е не по-малко. Усещането, че дома ви е отворен към света е незаменимо.