Семейство Тошеви – Лъчезар, Мая и двете им дъщери Милена, 21 г. и Калина, 17 г. живеят в София. През август 2006 г. са приемно семейство на Франциска Нийзе от Дрезден, Германия. Тя изкара тук едномесечния си курс по български език.
› От къде разбрахте за възможността да станете приемно семейство?
От Момчил, бивш колега на Милена от Софийския университет. Той ни попита дали искаме да приемем едно немско дете в семейството. Ние се зарадвахме много и се съгласихме.
› Какво Ви накара да станете приемно семейство и да приемете ученик на разменни начала за една година?
При нас Франциска остана един месец, такива бяха възможностите ни. Обичаме гости, обичаме деца, обичаме и ни е интересно да контактуваме с чужденци. Децата ни от малки всяка лятна ваканция прекарват в Германия, а Милена от две години живее при леля си в Берлин и следва химия в университета “Хумболдт”. Имаме много приятели и близки чужденци.
› Оправдаха ли се Вашите очаквания, свързани с ученика на разменни начала, който приехте?
Да, дори бяхме изненадани колко бързо се сближихме с Франци. Тя е чудесно момиче. Оттогава няколко пъти вече ни е гостувала винаги, когато има възможност – на Нова година, на Великден, през лятната ваканция. Ние също бяхме в Дрезден и се запознахме със семейството й.
› Според Вас бързо ли се адаптира ученикът на разменни начала към вашето ежедневие?
Франци много бързо се приобщи към ежедневието ни и за този месец стана като член на нашето семейство. Тя много обича животни и беше много щастлива, че ние имаме различни домашни любимци. Особено се привърза към нашите котки.
› А бързо ли свикна с българската култура (българските традиции и обичаи, българския език, манталитет)?
Франци прояви голям интерес към всичко българско – ястия, танци, музика, обичаи. Готвехме различни традиционни български ястия, които много й харесаха, особено шопската салата. Франци веднага започна да използва всяка научена българска дума, с удоволствие се включваше в разговора, доколкото можеше. Когато тази година ни гостува на католическия Великден, се учеше да играе българско хоро.
› Имаше ли ученикът трудности в училище?
На този въпрос по-трудно можем да отговорим, тъй като Франци прекара учебната година при друго приемно семейство в Стара Загора. От всичко, което е споделила с нас, личи, че в училище й харесва. Намери приятели и се чувстваше добре.
› Имали ли сте затруднения, конфликтни ситуации, някакви по-сериозни проблеми с ученика на разменни начала и ако да, от какво естество?
Не сме имали абсолютно никакви проблеми или конфликти. Франци е едно слънчево дете, много лесно се сближава. Има страхотно чувство за хумор и качеството да разведрява и развеселява.
› Можехте ли да разчитате на подкрепа от страна на Сдружение “Младеж за разбирателсво”, когато сте имали нужда от такава и като цяло доволна ли сте от тяхното отношение и обслужване що се отнася до ученика на разменни начала и факта, че сте негово приемно семейство?
Не сме имали необходимост от подкрепа, тъй като не сме имали проблеми. От контактите ни с представителите на сдружението сме доволни от доброто отношение.
› Разкажете за някоя интересна, смешна случка, която Ви е останала като спомен от годината?
Франци е много изобретателна и когато не знае някоя дума на български, използва много смешно описание – например: вместо “пуйка” – “голямо пиле”, вместо “сешоар” – “машина за вятър”, вместо “мида” – “риба в къща”. С това тя постоянно ни разсмива. Докато живееше при нас, на няколко пъти още в началото я нарекохме “зайче”. Това “име” й остана, а и тя ни нарича “зайци”.
› Кои са според Вас необходимите условия, за да стане едно семейство приемно семейство, какво е необходимо и задължително базирайки се на опита, който сте натрупали като приемно семейство?
Важни условия са гостоприемство, любов към децата, открит поглед към света, толерантност и добро отношение към другите народи, изобщо към хората, различни от нас. Финансовото състояние на семейството трябва да може да осигури добри условия за живот на приемното дете, но не е най-важното. Много по-важно е да приемеш детето с топлота, сърдечност и разбиране. Добре е в семейството да има повече хора, които говорят родния му език. Така то ще се чувства по-уверено и спокойно, а и по-лесно ще може да научи български език.
› Какво донесе на Вас и на семейството Ви цялото това преживяване и какво според Вас е донесло на ученика, който сте приели за една година?
Ние сме щастливи, че в семейството ни попадна момиче като Франци. С нея сме много близки, постоянно сме в контакт по Skype, тя ни гостува винаги, когато може тук в София и в Берлин. Чувстваме я като наше най-близко дете. Смятаме, че и за нея е същото. Тя много обича България, има много приятели и с удоволствие прекарва тук.
› Има ли някаква “рецепта” за добро съжителство, за перфектни отношения между приемно семейство и ученик на разменни начала?
Не трябва да се проявява безотговорност към детето, но и не трябва да се поставят прекалено строги изисквания към него. То и без това се чувства несигурно в чужда страна, при непознати хора. Необходимо е да съумееш да приемеш топло и със загриженост едно приемно дете в семейството, така, че то да се почувства като другите ти деца, да знае, че може да споделя всичко с приемното си семейство.
› Какво бихте казали на семействата, които се колебаят в решението си да станат приемни семейства?
Бих ги посъветвала да не се колебаят, защото това е едно незабравимо преживяване. Пожелавам им като нас да спечелят едно приятелство за цял живот.